Бакалар, Мексико

магическо село, седем нюанса синьо и чудновати каубои

Бакалар и някои негови особености

След дългия ни простой в Тулум решаваме (или аз решавам, но за това по-късно) да разделим пътя до границата с Белиз и да спрем за един ден в Бакалар. Бакалар е малко селце, намиращо се на брега на фантастичното езеро Бакалар. Можете да го достигнете отново с ADO и силно ви препоръчвам да го посетите за ден или два.

Мотото на селото е „Bacalar pueblo magico”, което означава „Бакалар магическо село”, и мястото наистина е точно такова. Езерото е доста голямо и често е наричано „Лагуната на Седемте Цвята”, но аз не съм съгласна – много повече са! Можете да се насладите на езерото на лодка, на каяк, на джет, гмуркайки се, плувайки с шнорхел и маска или без, или просто да полежите на някое от многото кейчета.

Бакалар - Магическо село, Мексико
Бакалар – Магическо село, Мексико

Автобусната спирка е разположена на магистралата. То не е баш спирка, а по-скоро място, където автобусите отбиват, за да се качиш или слезеш – без табела или какъвто и да било отличаващ знак, че точно на това кюше спират автобусите. На отстещната страна на пътя има и малък ADO офис за купуване на билети.

Къде да отседнем в Бакалар

Мястото, което сме резервирали за нощувка – Hospedaje Consuelo е на 15 минути пеш, но този ден е нетърпимо топло. Това е първият адски горещ ден до сега – много по-топло от Тулум, затова и имаме усещането, че вървим от часове (е, и 10-килограмовите раници хич не ни помагат). Поради някаква незнайна причина Дени е кисела през целия път, а аз нямам никаква идея защо, но решавам да не питам, че да не влошавам нещата.

Настаняването ни е малко далеч от главния площад, а всичко наоколо изглежда доста запуснато. Дени става все по-кисела с всяка крачка. Продължавам да я игнорирам. Стаичката ни в къщата за гости е много семпла – легло, телевизор, климатик, маса и два стола – това е. Настаняваме се и аз искам час по-скоро да ида да се разходя из селцето, защото нямаме много време за Бакалар.

Вземете 15€ с ваучер за намаление с booking.com

Ако планирате да пътувате някъде и се ползвате от услугите на Booking.com, можем да си спестим по едни 15€, като направите резервация на нощувки чрез този линк за ваучер за намаление с booking.com. Трябва ви единствено валидна кредитна карта и да направите резервация на стойност поне 30€, а след престоя си вие ще получите обратно 15€, ние – също!

Какво да правим и къде да идем в Бакалар, Мексико

Не сме яли и е време да хапнем. Проверявам в Гугъл дали има някое приятно местенце, с хубава гледка близо до езерото, където може да обядваме. Има! Мястото се казва La Playita. По път за натам Дени започва да мрънка защо по дяволите изобщо спряхме в това село и не можеше ли да напуснем страната, без да спираме тук. Продължавам да я игнорирам. Имайте предвид, че до сега не сме видяли нито езерото, нито центъра на селото, а само малки, занемарени къщи и безлични улици.

Изненада!

Историята продължава така: селото се намира на малък хълм и трябва да минем 5-6 преки до най-долната част, където е и езерото. Продължаваме да вървим, а Дени е все така намръщена. И изведнъж – Чудо! Малка част от възхитителното езеро Бакалар се появява пред очите ни. Дени ме поглежда с въпросителна физиономия – „Ха! Там има вода!”. Аз, с още по-въпросителна физиономия – „Разбира се, че има вода! Нали отиваме към езерото! Ти къде си мислеше, че отиваме!?”.

Секунда мълчание. Дени гледа ту в мене, ту в езерото, ту в мене, ту в езерото – „Има езеро!?”. И в тоя момент всичко ми става ясно. Тая заблудена душа е нямала никаква идея, че сме дошли в това малко село, по средата на нищото, само за да видим магическото езеро Бакалар. Не знам какво си е мислила преди това, но ако бях на нейно място, и аз щях да съм кисела!

Къде да опитаме страхотна местна храна

Сега вече всичко е по-добре и двете сме в добро настроение (Дени даже е развълнувана) и се отправяме към ресторанта. Първо се натъкваме на място, където ни искат входна такса, изглеждащо твърде туристическо за нас, затова продължаваме към набелязаното ресторантче La Playita.

Мястото е страхотна изненада – красива градина, хамаци, пейки и шарени дървени шезлонги. Избираме си маса на дървената платформа, на сянка от голям чадър и идеална гледка към езерото. Обслужването е на ниво, а храната е просто перфектна. Единственият минус за нас е, че не се пуши (както навсякъде в селото). Но мястото е приказно и е в абсолютен контраст на всичко, което видяхме до сега от селото.

Храната е по-евтина от Тулум, най-вероятно защото няма много чужденци. Време е да се насладим на мързеливия следобед. Във водата има безброй лодки и каяци, слънцето пече, храната е страхотна, бирата е студена… някой да ме ощипе, че май сънувам!

Вкусно хапване в ресторант La Playita на брега на езерото, Бакалар Мексико
Вкусно хапване в ресторант La Playita на брега на езерото, Бакалар Мексико

Опознаване на селото

След обяда е време за разходка. На стотиците кейчета наоколо можеш да поседнеш, да релаксираш и да се възхищаваш на езерото. Намираме малък хостел с кей и настава любимото ми време – време за бира! Въодушевлението ми е посечено мигновенно – на кея не са разрешени никакви напитки, и като казвам никакви напитки, имам предвид НИКАКВИ напитки – без течности, даже кока кола не може. Ех, беше тооолкова близо до съвършенството. Нищо, нека просто поседнем и се насладим на спокойния следобед.

Мързелив следобед по кейчетата, Бакалар Мексико
Мързелив следобед по кейчетата, Бакалар Мексико
Кейчета на езерото Бакалар, Мексико
Кейчета на езерото Бакалар, Мексико

По залез решаваме да разгледаме малко и от селото. Човек може да иде до малката крепост, гледаща към езерото и намираща се до главния площад и шарения надпис на Бакалар. Селото има драматична история и тази крепост е изиграла важна роля в опазването му от набезите на европейските пирати. Бакалар е първото място, завладяно от испанците през 1543 г.. Стратегическото разположение в близост до границата също не е помогнало особено за спокойствието в селото, тъй като многократно са се водили битки за завладяването му.

Старата крепост в Бакалар, Мексико
Старата крепост в Бакалар, Мексико
Шареният надпис в Бакалар, Мексико
Шареният надпис в Бакалар, Мексико

Продължаваме обиколката по малките задни улички и наблюдаваме ежедневието на местните. Зяпаме къщите, дворовете, декорациите, магазините, колите, дрехите и рисунките по стените им. Всичко е тихо и спокойно.

И изведнъж – бам! На 20 метра пред нас виждаме петел. Ама, такъв един голям, голям гневен петел! Бъдейки градските чеда, които сме, това е твърде страшно изпитание за нас! Не можем просто да продължим и да минем покрай него. Трябва да се върнем и да минем по другата улица. И познайте какво се случва на другата улица? Да, точно така – още един петел!

След като пообикаляме напред-назад по различни улици, натъквайки се на петли навсякъде, успяваме да намерим безопасна зона и да избегнем тези страшни, страшни животни. Да бяхте видяли хилещите се физиономии на местните! Безценно!

Лудите петли в Бакалар, Мексико
Лудите петли в Бакалар, Мексико
Коледна декорация в Бакалар, Мексико
Коледна декорация в Бакалар, Мексико
Къща в Бакалар, Мексико
Къща в Бакалар, Мексико
Машинка за питейна вода по улиците, Бакалар Мексико
Машинка за питейна вода по улиците, Бакалар Мексико
Магазин за дрехи, Бакалар Мексико
Магазин за дрехи, Бакалар Мексико
Безплатен интернет в парка, Бакалар Мексико
Безплатен интернет в парка, Бакалар Мексико
Къща в Бакалар, Мексико
Къща в Бакалар, Мексико
Графити по улиците, Бакалар Мексико
Графити по улиците, Бакалар Мексико
Шарена къща в Бакалар, Мексико
Шарена къща в Бакалар, Мексико
По улиците на Бакалар, Мексико
По улиците на Бакалар, Мексико

Чудатите местни

Изключително интересно нещо, което наблюдаваме вече няколко пъти в Бакалар са нещо като странни религиозни семейства. Хората са доста високи, стройни, с бяла кожа и сини очи – пълна противоположност на мексиканците. Мъжете и децата (само момчета) са облечени много подобно или абсолютно еднакво – перфектно чисти синьо-бели ризи с дълъг ръкав, черни обувки и черни гащеризони. Придвижват се или с каруци, или с камиони.

Ровихме в интернет, но не успяхме да намерим никаква информация за тях. Ако някой знае повече, нека сподели в коментарите.

Религиозни каубои, Бакалар Мексико
Религиозни каубои, Бакалар Мексико
Религиозни деца на каубои, Бакалар Мексико
Религиозни деца на каубои, Бакалар Мексико

Забавлявай се като местните

След залез на главния площад/парк се натъкваме на някакво празненство. Събота е все пак, разбира се, че ще има празненство! Изглежда има малък селски концерт. Паркът е пълен с хора, звучи силна музика, децата си играят наоколо, хората танцуват – атмосферата е наистина прекрасна. Има много туристи, но все местни, ние сме единствените чужденки наоколо.

Изведнъж от завоя се задава открито двуетажено камионче със светещи лампички във всички възможни цветове на света! Същите ония латино хитчета (които чуваш всяка секунда от всяко място) дънят от колони и цялото нещо изглежда като подвижна дискотека от 90-те. Никой не му обръща внимание освен аз (така де, и всички деца). Вече съм страшно ентусиазирана и знам, че искам да се возя на това чудо веднага! Камиончето спира на ълъла и започваме да тичаме срещу него. Няма шанс да го изпуснем!

Возенето е 20 песос (~ 0,50 лв.) и отговорникът ни казва, че обиколката е около 30 минути. Супер! „Имаме ли време да вземем по бира?”, „Si, señora.”. Viva el  Bacalar! Очудващо, но не сме само ние на камиончето. Даже има току-що омъжена двойка, която се присъединява. Возенето е наистина приятно – хората ни махат от къщите и дворовете, а ние наблюдаваме селото от високо. Помагачът крещи всеки път, като наближим някой нисък клон. Трябва да се наведеш, иначе предполагам, че би боляло доста.

Как да стигнем от Бакалар до Четумал и от там до Кий Коукър, Белиз

Следващата сутрин е време за автобуса ни за граничния град Четумал и Дени ще ви разкаже повече за това как се справяме и с тази задача:

Стигането до о-в Кий Коукър в Белиз е поверено на Цвети (както всички пътувания, де, но аз да си кажа). Сутринта потегляме от Бакалар и се подготвяме психически, че днес ще е един дълъг ден, в който трябва да се заредим с търпение, да си отваряме широко очите и ушите и ако всичко мине добре, на края на деня ще ни очаква наградка – о-в Кий Коукър!

С бодра крачка прекрачваме прага на любимото ADO, чийто офис се намира на „голямото шосе” (местните сигурно му казват магистрала) и е с колосиалните размери от около 9 кв. м. с все чакалнята. Симпатичен служител ни уверява, че в уречения час – точно в 13:00 ч. – автобусът ще дойде пред офиса.

Първо изпитание!

Нацелване на правилния автобус от Бакалар към Четумал, за който сме си купили билети още от Тулум.

Важно! Винаги се уверявайте с коя компания сте си купили билети. Оказва се често срещано хората да си мислят, че са си купили ADO, а всъщност да имат билет за Mayab, която е по-евтина алтернатива на ADO, но с доста по-стари автобуси. Техните билети се продават на гишетата на ADO и е важно да се обърне внимнание кой автобус си избирате.

След кратна неразбория става ясно, че по-нагоре на пътя е станало произшествие и автобусът за столицата Белиз сити се очаква да закъснее с поне 2 часа. Това не е автобусът, който чакаме, но този идва от същата посока като нашия. Ние време за чакане имаме, ама лодката на границата е една – в 15:30 ч. – и тя със сигурнист няма точно нас да чака. А докато я достигнем, имаме поне 40 минути возене с рейс, препускане с такси до пристанището, купуване на билети за лодката и минаване на границата Мексико-Белиз!

Часовникът тиктака. Мисли бързо!

Вариант 1:

чакане да дойде някое случайно преминаващо collectivo, в което да има места и за двете ни (демек изгаряме с билетите, които вече сме купили).

Вариант 2:

пътуване на стоп. Отпада на полу-първо четене.

Вариант 3:

стискане на палци и приемане на съдбата ни – или ще дойде всеки момент и всичко ще е по план, или ще закъснее и ще трябва да спим в Четумал (на пръв поглед невзрачен, сравнително голям пристанищен град).

Тома Неверни. Отивам аз пак да питам симпатичния служител. За всеки случай. Подавам му билета, той го поглежда и ми вика -„Ама вашият си е на време. Ще дойде всеки момент.”  Шах! Или аз не съм го разбрала, или той мене. Лошо. Ще пуша. Излизам навън и срещу мене се задава чудо! Автобусът!!!

Второ изпитание!

Преди да се качим, Цвети ме инструктира да седнем по-напред, защото като пристигнем, трябва да излезем от автобуса и по най-бързия възможен начин, да си вземем раниците и да се метнем на такси към пристана. Причината: единственото адекватно обяснение всичките тия туристи да са в тоя автобус не е, за да разгледат Четумал, а за да искат да хванат лодката. Тая същата (и единствена следобед) в 15:30, която има само около 30 места.

Речено-сторено! Обаче „предвидливо” сме се отървали от почти всички песоси. Отделили сме 50 за такси (по предварителна проверка) и по 50 за храна. Таксито ни заявява обаче 100 песос. Няма шанс. 90? Не! 80? Много са! 70! Ммм, ОК!

Важно! Пазарлъкът с таксиджиите често има позитивен развой. Преценявайте ситуацията и шансовете си за хващане на друго такси според конкретната обстановка. Повечето таксита нямат апарати и е важно цената да се изясни предварително.

Трето изпитание!

Пристигаме на пристанището, а там вече има около 15 чакащи човека. Оказва се обаче, че планът на Цвети проработи и сме първи от всички от автобуса. Плащаме билетите, чекираме раниците и се оглеждаме за емиграционните. Те обаче… не работят! Ще отворят в 14:30 ч.. Ами, добре, ще чакаме. Всяка минута пристигат туристи и с бърза крачка повтарят същата процедура.

Важно! При напускане на Мексико се изисква плащане на такса от 500 песос (~ 44,00 лв.) на човек. В интернет пишеше, че плащането е в долари, а не в песос, затова и имахме долари. Митничарите приемат и долари, но на ужасно неизгоден курс. Обаче! Ако сте в същата ситуация, трикчето е да си обмените доларите на будката за билети за лодката и да се върнете при митничаря.

Важно! При много самолетни компании таксата за излизане от държавата е включена в цената на билета. На Air France обаче не е. Таксата е различна, в зависимост с какво превозно средство напускате страната. Ако при вас таксата е включена в цената на билета, трябва да разпечатате специална форма (предоставена от авиокомпанията) и да я дадете на митничарите. Въпреки че дочухме няколко човека, на които не им уважиха бележките и си платиха.

Четвърто изпитание!

Откакто пристигнахме на пристана не спира да духа силен вятър и да вали като из ведро. Чудесно време за пътуване с лодка! Не успяваме да се доберем до задните места и трябва да седнем най-отпред на лодката, където винаги друса много повече. В следващия един час аз преживявам едни от най-мъчителните 3600 секунди в живота си (от всичките 2-3 часа в лодката). Вън Нептун беснее, а в лодката така друса и тресе все едно си заклещен между две блъскащи колички и ту те блъска едната, ту другата. Да ми е жива и здрава зъболекарката от деца. Д-р Каралийска, ако четете в момента, сърдечни поздрави!

Чао, Мексико! Здравей, Белиз!

Преминаване на границата Мексико-Белиз и местният граничен контрол

Първата спирка с лодката е на о-в Сан Педро, които е и граничният град за влизане в Белиз. Не знам дали сте минавали граница по вода и то в тая част на света, но тука положението е следното: митницата представлява постройка, намираща се на платформа във водата, на края на кея. Митничари няма. Щели да дойдат. Добре… ще чакаме. Аз „леко” изнервена от пътуването, се засилвам да изпуша една цигара. Не можело! Защо? Първо да сме минали границата. Офф, добре. Нареждаме се по-близо до вратата, за да минем по-бързо. След малко митничарите се появяват и някой започва да въдворява ред. Оказва се, че лепящите листчета с номерца, които ни залепиха върху паспортите, са важни. Който си е купил пръв билета, е номер 1; който е бил втори – 2 и т.н.. И сега е моментът да се наредим на опашката според тия номера. Организирана работа, признавам им го!

Проверката в някои дискотеки е по-обстойна, отколкото проверката на границата. Мислех си, че ще ми направят проблем заради бананите, а се оказва, че мога и танк да вкарам и няма да има кой да забележи. Всичко преминава за броени минути и излизаме навън да чакаме, за да потеглим отново, този път към заветната цел – о-в Кий Коукър.

Имайте предвид:

Важно! На влизане има символична такса от 2 б.д. (Белизки долара) (~ 1,60 лв.) за поддръжка на митницата. Знам, че звучи странно, но е факт и го има като практика и по други граници из Централна Америка. Даже касова бележка с личните ни имена ни дадоха!

Важно! На лодката има човек, който обменя валута – щатски долари, мексиканско песо, белизки долари и какво ли още не (без британски лири, което е интересна ирония, защото Белиз, като бивша британска колония под името Британски Хондурас и сегашна част от Общността на нациите има отпечатана английската кралица на доларите си!). С малко щатски долари си купуваме белизки долари, но се оказва, че в Белиз навсякъде за всичко може да се плаща в щатски долари. 1 щатски = 2 белизки долара и курсът е фиксиран навсякъде. Няма лъжа, няма измама.

Следваща спирка от Мързеливо Пътешествие Цeнтрална Америка – о-в Кий Коукър, Белиз!