Индия – Началото

защо и заради кого идваме до Индия, как организираме и плануваме това пътешествие и къде ни отведе то

В далечната 2014 г., когато Цвети вече се беше преместила да учи кино в Лондон, комуникацията ни се състоеше в редовни разговори по скайп. Един прекрасен ден, малко след като семестърът вече беше започнал, се чухме и наред с всичко ново и интересно, което се случваше около новия й живот, ми каза като на майтап, че “Ще ходим на индийска сватба!” Новите й приятели и състуденти Реа и Каран от Индия бяха обявили, че възнамеряват да се женят. Всичко много хубаво, нали, ама аз нито Реа, нито Каран познавам.

Животът си продължи и не повече от година по-късно тримата – Цвети, Реа и Каран – вече живееха и учеха в Берлин, където се бях преместила няколко месеца по-рано. Оказа се, че са готини хора, с които бързо се сприятелихме.

Реа хич не е типичната индийка, която може да си представите. Тя е забавна, милосърдна, борбена, шумна, ама много шумна (!), обича да пие бира и да се смее гръмогласно. Най-вероятно голяма част от предимствата и недостатъците й се дължат на факта, че е прекарала голяма част от живота си в Щатите.

Каран, от друга страна, е един дребен, забавен, доста циничен и крайно великодушен индиец, който, ако нещата се бяха развили малко по-различно в миналото, днес можеше да е принц на Бурма.

Това, което обединява Реа и Каран е, че и двамата идват от добри (да се разбира богати) семейства, винаги закъсняват, обичат киното и живота. Прекарахме заедно в Берлин близо 4 години, изпълнени с много домашни партита, безброй изпити бири по барове и паркове, както и не една и две драми с външния свят.

Животът се завъртя и Реа и Каран трябваше да се върнат в Индия. Семействата им бяха повече от щастливи, а намирането на работа в кино бизнеса беше детска игра и за двама им. Един пролетен ден Реа ни прати съобщение, в което каза да й се обадим, когато двете с Цвети сме заедно. Няколко дни по-късно, на разходка недалеч от мястото, където Реа и Каран живееха в Берлин, Цвети се сети, че трябва да й звъннем.

Отсреща последва типичното въодушевено и гръмогласно приветстване от Реа. 5 секунди по-късно аз й Цвети се гледахме с опулени очи. Наистина се случваше! „Ще се женииииим!“, изкрещя Реа в слушалката. Знаехме, че все някой ден ще се случи, но тия новини винаги идват някак изненадващо.

„Ама наистина ли? Кога? Къде? Как?“, въпросите започнаха да валят от устата ми един след друг. А отговорите й ни караха да опулваме очи все повече и повече. Дата не беше решена, тъй като трябвало да се съветват с някакъв духовен наставник, който да избере свещена дата персонално за тях двамата. Беше ясно обаче, че събитието ще е в Индия някъде в периода от декември до февруари.

Беше ясно също така, че това няма да е типичната сватба, на която сме свикнали да ходим в Европа. Това щеше да е събитие, за което ще се говори много и ще се помни дълго, за което щяха да се пръснат такива пари, каквито никого, когото познавам не е хвърлил и никога няма да хвърли за сватба някога през живота си.

Затворихме телефона, спогледахме се и беше решено – ще се ходи в Индия!

Индия никога не е била в първите редици на местата, които искаме да посетим в близко бъдеще. Но на такова предложение няма кой да устои. Може би месец – два по-късно дойде и обаждането, че датите са избрани. В продължение на три дни в началото на декември Реа и Каран щяха да се женят!

Добре! Но това означаваше, че трябва да започнем да плануваме всичко възможно най-скоро. Въпросите започнаха да валят един след друг. Колко време искаме да останем? Къде другаде искаме и можем да отидем? Колко пари и какви ваксини ще ни трябват? Какво ще е времето? Какво трябва да знаем, преди да заминем?

Първоначалната идея беше да идем за една седмица в Индия, което не звучи толкова зле в крайна сметка. Обаче, когато човек отвори картата на света и види къде се намира Индия, непосредствено натъква погледа си и на Шри Ланка – държавата, намираща се на първо място в списъка на Lonely Planet, която трябва да посетим през 2019 г. Е, ние май ще изпреварим събитията и ще я видим още през 2018.

В процеса на разучаване къде какво има за правене в тая част на света, стана ясно, че е редно освен Мумбай да идем и да видим поне още едно място в Индия. Както и че за Шри Ланка ни трябва минимум една седмица.

Цвети имаше и неблагоразумието да ме подсети, че недалеч са и Малдивите. Голяма грешка! На много неща не мога да устоя и островни държава с тропичен климат и синя вода определено е сред тях.

В моята глава вече знаех, че няма шанс да идем до Индия и да не отскочим до Малдивите. Цвети обаче беше на съвсем друго мнение – скучно било, скъпо било, далече било, щяло да ни дойде нанагорно толкова много места накуп да пропътуваме.

Чувах я какво ми говори, но не слушах и дума. Който я познава каква добра душа е, ще разбере, че не отне много преди да я убедя, че ТРЯБВА да идем. МАЛДИВИ! МАЛДИВИ! МАЛДИВИ!

Всичко много хубаво, обаче както и да го гледаме си стана един месец пътуване. Това означава две неща – първо, бюджетът рязко скочи и второ, тия отпуски не ги раздават за добро поведение.

Започна се едно смятане, трупане на стотинки, търсене на евтини полети, обмисляне на тактики за извоюване на отпуска. В работата на Цвети е сравнително лесно да си нагласи графика, така че да отсъства от работа за по-дълго време. Миналата година успя 3 месеца да не ходи на работа, като си получаваше заплата през цялото време, а времето използвахме, за да сбъднем една мечта – Мързеливо пътешествие Централна Америка.

Събиране на монети от 2 евро за Мързеливо пътешествие Азия
Събиране на монети от 2 евро за Мързеливо пътешествие Азия

При мен обаче нещата не звучаха толкова лесни, но пък със сигурност не бяха невъзможни. След като се върнахме от Централна Америка, започнах нова работа и към тоя момент все още имах доста дни отпуска. Към това добавете, че работим в университет, който като повечето учебни заведения затваря врати по време на коледните празници.

Всичко това помагаше неимоверно плануваната екскурзия да се случи. Обаче, имаше едно „обаче”. Мен няма кой да ме замества, а ако счетоводителят ви реши да си бие шута преди празниците, без да се погрижи всички да си получат парите навреме, имаме проблем.

Избрахме билетите за пътуването, който бяха за точно един месец – от края на ноември до края на декември – и си подготвих убедителната реч за шефа ми. Всичко мина повече от добре, като единственото условие, което аз самата предложих, бе да си взема един компютър и да поработя за ден-два.

Ще свърша всичко спешно и всички, които са се трудили, ще имат пълни банкови сметки преди празниците. Колко му е, ще жертвам два следобеда, но пък ще съм на едномесечно пътуване. Имаме сделка!

Работа по време на почивка в Гоа, Индия
Работа по време на почивка в Гоа, Индия

Резервирахме билетите и купихме някои нови джаджи за пътуването (страшни кубчета за пакетиране). Взехме си пътеводители за Индия и Шри Ланка и започнахме да броим дните до следващото Мързеливо Пътешествие Азия. Първа спирка – Мумбай, Индия.